Стойката на детето: какво показват данните за гърба, раницата и екраните

Невена Дончева, сертифициран Боуен терапевт · 24 октомври 2026

Момче с ученическа раница на двете рамене върви към училище, снимано отзад

Правилната стойка при деца не се постига с едно „изправи се!“. Тя се оформя от това колко се движи детето, как седи, какво носи на гърба си и колко време прекарва пред екрана. А болките в гърба при деца се появяват по-рано, отколкото повечето родители очакват.

20:30 вечерта. Детето е на дивана с таблета, брадичката почти опира в гърдите. Казвате му да се изправи – то се изправя за десет секунди и пак се свлича. Утре сутрин ще сложи на гърба си раница, която едва вдига от пода.

В тази статия ще научите колко често децата имат болки в гърба, какво наистина показват изследванията за движението, екраните, очите и раницата, какво можете да направите още тази седмица, къде е мястото на Боуен терапията и кога детето трябва първо да посети своя педиатър.

1 от 3деца и тийнейджъри е имало болки в кръста през последната година
81%от 11–17-годишните по света не се движат достатъчно
1 от 3първокласници в България прекарва пред екрани над 2 часа на ден

Колко често децата имат болки в гърба

По-често, отколкото си мислим. Според мета-анализ на 59 изследвания около една трета от децата и юношите (33,6%) са имали болки в кръста през последната година, а близо 4 от 10 – поне веднъж в живота си. С възрастта болките стават по-чести.

Повечето епизоди при децата са леки и отминават. Но когато болката стане упорита, тя често остава. В голямо датско проучване с близнаци юношите с продължителни болки в кръста (над 30 дни в годината) са имали 3,5 пъти по-голям шанс да имат болки в кръста и 8 години по-късно.

Това не означава, че всяко дете с болка в гърба ще бъде възрастен с болки. Означава, че детският гръб заслужава внимание навреме – а не едва когато болката стане част от ежедневието.

Инфографика „Какво показват изследванията“: 1 от 3 деца и тийнейджъри е имало болки в кръста през последната година; 3,5 пъти по-голям шанс за болки и 8 години по-късно при упорита болка; 81% от 11–17-годишните не се движат достатъчно; 1 от 3 първокласници в България е пред екрани над 2 часа на ден — Данните накратко – източниците са в края на статията.

Какво оформя стойката на детето

Стойката не е само „правилно“ или „неправилно“ седене. Тя зависи от силата на мускулите, от движението през деня и от това колко бързо расте детето. Ето четирите неща, за които има най-много данни.

1. Движението

Какво показват данните. Световната здравна организация препоръчва на децата от 5 до 17 години средно поне 60 минути активно движение на ден, а 3 пъти седмично – и игри, които укрепват мускулите и костите. В световен мащаб над 80% от 11–17-годишните не достигат това ниво. В България само 18% от 15-годишните се движат поне умерено всеки ден.

Какво може да забележите. Дете, което бързо се уморява да седи изправено, „увисва“ на стола или се обляга на всичко. Често това е просто тяло, на което му липсва движение и сила.

Какво можете да направите. Свободната игра навън – тичане, катерене, висене на лостове, скачане – развива координация, равновесие и гъвкавост. Спортът с други деца – футбол, баскетбол, танци – също се брои, както и десетте минути на площадката след училище.

Инфографика „Биомеханиката на детския гръб“: дълбоките мускули на врата, около плешките, дълбокият мускулен пояс на корема и покрай гръбнака и усещането за тялото, които се развиват с движение всеки ден, катерене и висене, спорт и игра навън — Стойката се изгражда с движение, а не с „изправи се!“.

2. Екраните

Какво показват данните. Връзката между телефона и болките във врата е по-слаба, отколкото звучи в медиите. Според мета-анализ на 15 изследвания с над 15 000 ученици честата употреба на телефон е свързана с леко по-висок риск от болки във врата, а общото време пред екрана – не. Самата поза с наведена глава също не е ясно свързана с болки във врата при 17-годишни.

Очите и вратът работят в екип. Когато детето гледа отблизо в телефон или компютър, усилено работят мускулите на очите. С тях обаче са свързани и мускулите на врата. При измерване на мускулната активност при хора мускул в задната част на врата се активира, щом погледът се отмести встрани – дори когато главата стои неподвижна (André-Deshays и др., 1988). Особено чувствителни са малките мускули в основата на черепа – субокципиталните. Те имат много висока плътност на рецептори за положение и помагат на главата да държи погледа стабилен.

При продължително взиране отблизо натоварването расте. В изследване с 66 възрастни мускулът между врата и раменете (трапецовидният) се напряга все повече само за 7 минути работа отблизо. Американската оптометрична асоциация посочва болката във врата и раменете сред честите симптоми на умората на очите от екрани. Изследванията са при възрастни, но и при децата очите и вратът работят в екип.

Какво може да забележите. Проблемът често е и друг: времето пред екрана е време без движение. В България всяко трето дете в първи клас прекарва пред екрани над 2 часа всеки ден. Обърнете внимание и дали след екрана детето търка очите си, мръщи се, оплаква се от главоболие или от схванат врат.

Какво можете да направите. Не е нужно да забранявате таблета. Вдигнете екрана по-близо до нивото на очите и пазете времето за игра навън. За децата от 2 до 4 години СЗО съветва не повече от 1 час екран на ден. Моят съвет към родителите: ако детето гледа около час на ден, разделете този час на 3 пъти по 20 минути – заради очите. Същата асоциация препоръчва и правилото 20-20-20: на всеки 20 минути пред екрана – 20 секунди поглед към нещо далечно, на около 6 метра.

Упражнение за очите и врата – 1 минута. Правете го с детето след всеки 20 минути пред екрана.
Погледът надалеч. Детето поглежда през прозореца към нещо далечно и брои бавно до 20.
Костенурката. Седнало изправено, с поглед право напред, детето бавно прибира брадичката назад, сякаш прави „двойна брадичка“. Задържа 2 секунди и усеща лекото разтягане отзад, в основата на черепа. Повтаря от 5 до 10 пъти.
Очите водят. Без да мърда главата, детето бавно поглежда надясно, после наляво. След това повтаря, като оставя главата спокойно да последва погледа. Нищо не трябва да боли.

3. Раницата

Какво показват данните. Американската академия по педиатрия съветва раницата да тежи не повече от 15% от теглото на детето. Интересното е, че преглед на 69 изследвания с над 72 000 деца не открива връзка между теглото на раницата и болките в гърба. Свързано с болки обаче е друго: детето да усеща раницата като тежка.

Какво може да забележите. Детето носи раницата на едно рамо, навежда се напред, докато върви, или се оплаква от раменете след училище.

Какво можете да направите. Двете презрамки – на двете рамене, затегнати така, че раницата да стои близо до гърба. Най-тежките неща – най-близо до гърба. И най-простото: питайте детето дали раницата му тежи.

Инфографика „Как да се носи ученическата раница“: на двете рамене с прибрани презрамки, тежките неща най-близо до гърба, до 15% от теглото на детето, и питайте детето дали му тежи — Раницата – на двете рамене и близо до гърба. И питайте детето дали му тежи.

4. Растежът

Какво показват данните. Сколиозата – страничното изкривяване на гръбначния стълб – засяга около 2–4% от юношите (AAFP). Най-често започва между 10 и 15 години (NHS), но лекарите описват и форма, която се появява по-рано – между 3 и 9 години. При момичетата по-често напредва. Обикновено не боли, затова лесно остава незабелязана.

В практиката си забелязвам леки изкривявания и при деца на 8 години. Затова не чакайте детето да стане на 10, за да погледнете гърба му.

Какво може да забележите. Застанете зад детето, когато е по потник или по бельо. Обърнете внимание дали двете рамене са на едно ниво, дали плешките са на една височина и дали едната страна на таза не е по-висока от другата. После помолете детето да се наведе напред с отпуснати ръце: изпъкват ли плешката или ребрата от едната страна?

Какво можете да направите. Правете такъв кратък оглед на тялото на детето на всеки 2–3 месеца, особено в годините на бърз растеж. При момичетата пубертетът – а с него и бурният растеж – започва по-рано, отколкото при момчетата: средно около 11 години при момичетата и около 12 при момчетата, а при някои момичета още от 8 години (NHS). Ако забележите асиметрия, покажете детето на педиатъра и на ортопед-травматолог – най-често не е нищо сериозно, но е добре да се провери навреме.

Какво можете да направите още тази седмица

60 минути движение на ден – може и на части: пътят до училище пеша, площадката, танци вкъщи.
Поне една игра с катерене или висене – лостове, катерушки, дървета.
Екран на порции по 20 минути – после почивка за очите: поглед надалеч и кратко раздвижване.
Раницата – на двете рамене, тежките неща най-близо до гърба.
Оглед на тялото на всеки 2–3 месеца – рамене, плешки и таз на едно ниво ли са. При момичетата бурният растеж започва по-рано.

Опитайте тази вечер. Помолете детето да застане с гръб към вас и да се наведе бавно напред с отпуснати ръце. Погледнете гърба му отзад: двете страни на едно ниво ли са? Ако едната е видимо по-висока, покажете детето на педиатъра или на ортопед-травматолог.

Инфографика „5 стъпки за детския гръб“: 60 минути движение на ден, катерене и висене, почивки от екрана, раницата на двете рамене, оглед на тялото на всеки 2–3 месеца — 5 стъпки, които можете да започнете още тази седмица.

Боуен терапия при деца: какво може и какво не

Боуен терапията е нежен метод – леки движения през дрехата и паузи, в които тялото само реагира. Няма силен натиск и изпукване. Сесиите при деца са около 45 минути, а родителят е през цялото време до детето.

Децата обикновено се отпускат бързо, а някои дори задремват по време на сесията. Затова Боуен може да бъде спокоен час за тяло, което е напрегнато от бърз растеж, спорт или натоварена учебна седмица.

Има и нещо, което виждам често в практиката си. Когато правя Боуен на деца, доведени по съвсем друга причина, а не заради болки, при работа в областта на плешките усещам голямо напрежение и болезненост – децата реагират там, въпреки че движенията са съвсем леки. А самите те не са казвали, че нещо ги боли. Затова е добре да питате детето – често то просто не споделя. Боуен се оказва сполучлив начин да забележа напрежение, което детето не казва, а родителят не успява да улови. Когато усетя нещо такова, насочвам към по-обстоен преглед.

Като Боуен терапевт наблюдавам цялото тяло на детето – стойката, походката, ходилата. Ако установя, че детето има проблем и с ходилата, давам специфични упражнения, които подобряват координацията и стабилността му. На ходилата при децата ще посветя отделна статия. Затова смятам, че посещението при Боуен терапевт има големи ползи за децата: най-малкото обръщаме внимание на неща, които са ни направили впечатление, а при нужда по моя преценка насочвам към лекар.

Ще бъда честна за изследванията. При деца те са съвсем малко. В едно пилотно проучване от 2019 г. 10 момчета на 8–11 години с проблеми в координацията са имали по-добри резултати на двигателен тест след 6 седмици Боуен, но без контролна група не можем да знаем дали подобрението е от терапията. И при възрастните доказателствата са все още много несигурни.

Затова не ви обещавам, че Боуен ще предпази детето от болки в бъдеще – това не може да обещае никой метод. Най-силните доказателства за здравето на детето са за движението. Боуен може да помогне на детето да се отпусне и допълва, а не замества движението и грижата на педиатъра. Повече за метода – в Какво е Боуен терапия, а за ограниченията – в Противопоказания и реакции след Боуен сесия.

Инфографика „Как изглежда сесията“: дете лежи спокойно на кушетка, майка му е до него, а ръцете на терапевта леко докосват гърба през тениската; леки движения през дрехата, около 45 минути, родителят е до детето — Боуен при деца: леки движения през дрехата, а родителят е до детето.

Кога първо към лекар

Повечето болки в гърба при децата са мускулни и отминават. Някои признаци обаче изискват преглед, преди да мислите за каквато и да е терапия.

Спешно – обадете се на 112: болка в гърба след сериозно падане или удар; слабост или изтръпване в краката, затруднено ходене; детето не може да задържа урината или изпражненията; висока температура заедно със силна болка в гърба и видимо неразположено дете.

Покажете детето на педиатъра, ако (по AAFP и от моята практика):

е под 5 години и се оплаква от болка в гърба или отказва да се навежда или да ходи;
болката не минава за ден-два или се връща;
болката го буди нощем или е постоянна;
има температура, отслабва без причина или куца;
забелязвате асиметрия – едното рамо или плешка е по-високо или едната страна на таза е по-висока (педиатърът може да ви насочи и към ортопед-травматолог).

Не подминавайте и обикновената болка в гърба. Насърчете детето да ви казва веднага, щом го заболи гърбът, и наблюдавайте дали болката ще отмине до ден-два. Дори и да отмине, е добре да се консултирате – най-малкото с личния лекар на детето. Можете да дойдете и на Боуен терапия: ще облекчим гърба и ще ви дам насоки за движение, съобразени с конкретното дете, защото всяко дете е различно.

Кога Боуен терапията не е подходяща, ще прочетете в Противопоказания и реакции след Боуен сесия.

Инфографика „Кога първо към лекар“: спешно на 112 при болка след сериозно падане, слабост в краката, проблем със задържането на урината или висока температура със силна болка; към педиатъра при дете под 5 години, болка, която не минава за ден-два, нощна болка, температура или промяна във формата на гърба — Кога детето първо трябва да посети своя педиатър – и кога да звъните на 112.

Накратко

Болките в гърба при децата са по-чести, отколкото изглежда, а упоритите болки в юношеството увеличават шанса за болки и години по-късно. Най-полезното е скучно просто: движение всеки ден, спорт и игра навън, екран на порции по 20 минути, раница на двете рамене и оглед на гърба на всеки 2–3 месеца.

Ако детето ви се оплаква от гърба или врата, не го подминавайте – консултирайте се с личния лекар на детето или запазете час онлайн. При някой от признаците в „Кога първо към лекар“ – първо към лекаря. Работя от понеделник до петък, а последният час започва в 18:30 – можете да дойдете и след училище.

Често задавани въпроси

Нормално ли е дете да има болки в гърба?

Болки в гърба има около една трета от децата и юношите всяка година, затова не са рядкост. Повечето са леки и отминават. Все пак не ги подминавайте: наблюдавайте дали болката ще отмине до ден-два и дори да отмине, се консултирайте с личния лекар на детето. Ако болката буди детето нощем или е с температура, слабост или изтръпване – към лекар още същия ден.

Колко тежка трябва да е ученическата раница?

Американската академия по педиатрия съветва до 15% от теглото на детето. Изследванията не доказват, че самото тегло причинява болки, но децата, които усещат раницата като тежка, по-често имат болки. Двете презрамки на двете рамене и тежките неща близо до гърба помагат.

Вреди ли телефонът на стойката на детето?

Данните са смесени. Честата употреба на телефон е свързана с леко по-висок риск от болки във врата, но позата сама по себе си не е ясно свързана с болка. Взирането отблизо обаче натоварва очите, а с тях и мускулите на врата и в основата на черепа. Затова екранът е по-добре на порции по 20 минути, с почивка за очите и движение.

Колко време пред екрана е добре за очите?

Ако детето гледа около час на ден, по-добре е този час да е на 3 пъти по 20 минути, а не наведнъж. След всеки 20 минути – 20 секунди поглед към нещо далечно (правилото 20-20-20) и кратко раздвижване. За децата от 2 до 4 години СЗО съветва не повече от 1 час екран на ден.

Как да разбера дали детето има сколиоза?

Застанете зад детето и вижте дали двете рамене и двете плешки са на едно ниво и дали едната страна на таза не е по-висока. Помолете го да се наведе напред с отпуснати ръце и вижте дали плешката или ребрата изпъкват от едната страна. Правете този оглед на всеки 2–3 месеца – сколиозата най-често започва между 10 и 15 години, но може и по-рано. Обикновено не боли. При съмнение – към педиатъра и ортопед-травматолог.

От каква възраст може Боуен терапия при деца?

Боуен е нежен метод и се прави и при бебета, и при деца. Сесиите при деца са около 45 минути, а родителят е през цялото време до детето. Боуен не замества педиатъра и не поставя диагнози.

Източници: Calvo-Muñoz и др., BMC Pediatrics 2013; Hestbaek и др., BMC Musculoskeletal Disorders 2006; СЗО – физическа активност при юношите, 2019; Bulgaria: Country Health Profile 2023; НЦОЗА – COSI България 2023; Mahdavi и др., Health Promotion Perspectives 2022; Yamato и др., British Journal of Sports Medicine 2018; AAP – Backpack Safety; NHS – Scoliosis; AAFP – Adolescent idiopathic scoliosis, 2014; NHS Wales – Puberty; André-Deshays и др., Experimental Brain Research 1988; Kulkarni и др., Neurology India 2001; Richter и др., European Journal of Applied Physiology 2015; AOA – Computer vision syndrome; AAFP – Back pain in children and adolescents, 2020; Morgan-Jones и др., JBMT 2019.

Тази статия е с информационна цел и не замества консултацията с лекар. Боуен терапията е допълващ метод – не поставя диагнози и не замества медицинското лечение.