Невена Дончева – Боуен терапевт

01Първата бременност

Най-хубавото нещо в живота ми

Всичко започна с най-хубавото нещо в живота ми – бременността с първото ми дете. Бях в осми месец, когато усетих силна болка в кръста и десния крак. Първоначално си помислих, че е нещо нормално – че тялото се разтяга, че бебето натиска. Но болката не минаваше. Напротив – ставаше все по-силна, по-дълбока, по-упорита.

Оказа се сериозна дискова херния. Раждането беше изместено и стана със секцио – родих три седмици по-рано. И вместо да мисля за себе си, започнах да се грижа за малкия си син. Операцията остана на заден план. Нямаше как да оставя бебето и да вляза в операционната.

02Година на кризи

Денят, в който останах сама

През следващата година преживях три тежки кризи. Кракът ми отказваше и падах. Оставах на легло дни наред. Болката беше жестока – онази, която не ти дава нито да спиш, нито да мислиш, нито да дишаш спокойно. Винаги около мен имаше някой, който да подаде ръка. Докато един ден не останах сама.

Последната криза се случи вкъщи. Паднах в спалнята – кракът ми просто отказа и се свлякох на пода, без сила да се изправя. Детето – едва на годинка – за щастие спеше в кошарката. Помня как лежах и гледах към нея: да не се събуди, да не се разплаче, да не се уплаши. Извадих телефона и звъннах на мъжа ми.

Това беше най-страшният момент – не заради болката. А защото осъзнах, че не мога да защитя детето си.

03Първата операция

И заживях отново

Тогава разбрах, че така повече не може. Оперирах се. Възстановяването протече като по учебник – плувен басейн, рехабилитация, стриктно спазване на всичко, което лекарите ми назначиха. Бях примерна пациентка – но не защото някой ме караше. А защото за първи път от години исках да се върна към живота.

Две години по-късно забременях за втори път. Отидох при неврохирурга си – същия, който ме беше оперирал – и го попитах: „Мога ли?“

„Ти си здрава. Можеш да износиш бебето.“

– неврохирургът ми

Тези думи бяха като благословия. Бременността мина безпроблемно – бях в движение, щастлива. Родих отново със секцио. Вече имах още протрузии и дискови хернии, но те не бяха симптоматични. Животът си вървеше. И аз – с него.

04Втората операция

Кошмарът започна отново

Когато второто ми детенце стана на три години, при едно неволно кихане в неподходяща клекнала поза, всичко се върна. Усетих го веднага. Само след 24 часа десният ми крак изтръпна, вкамени се и вече не можех да се движа. Спешна операция – втората. Неврохирурзите бяха категорични: колкото по-бързо, толкова по-голям шанс да спасим крака.

Имах доверие и спазих всичко – препоръките, раздвижването, дисциплината. Но този път подобрение не дойде. Болката в кръста остана, а в крака беше още по-лошо.

Най-трудното не беше болката. А очакването, което не се сбъдна.

05Диагнозата

Думи, които не познавах

Шест месеца по-късно нов ядрено-магнитен резонанс показа истината. Този път заснеха и сакралния дял. Резултатът беше цял списък:

Думите „Тарлови кисти“ бяха нови за мен. Започнах да чета, да търся, да питам. И колкото повече научавах, толкова по-ясно ставаше, че у нас за такива пациенти почти няма път – операции се правят в чужбина, а тук няма клинична пътека, протокол или рехабилитация, съобразена с тях.

От Асоциацията за Тарловите кисти в България ми предложиха консултация с хирург и помощ за кампания за набиране на средства. Операцията струваше между 75 и 80 хиляди лева.

Това е моят личен избор, а не съвет. Решението за лечение винаги се взема заедно с лекар.

06Една случайна среща

Казва се Боуен терапия

Научих за нея от моя бивша клиентка – случайна среща, която промени всичко. Тя ми сподели, че е имала жестока болка в кръста, че е ходила при Боуен терапевт, че ѝ е помогнал – и че след една сесия има два-три месеца спокойствие. За човек, който не можеше да седи повече от пет минути, това звучеше като приказка.

Помолих я веднага за координати. Прибрах се и започнах да чета всичко, да гледам клипове – не мигнах може би два дни. И още същия ден записах час.

На първата си сесия легнах с надеждата тялото ми да поеме всичко, което е за него. Оставих се на процеса. И усетих реакции – топлина, която ме залива, трептене по крачетата. Сякаш някой задвижваше енергията ми.

Тази енергия беше в мен през цялото време. Просто беше блокирана. Закотвена. Спряна. Никой не ми я даваше отвън – тя просто се раздвижи.

Помня как дишането ми се успокои. Как ме обля една щастлива вълна. И си казах: „Това е моето.“ Боуен терапевтът беше катализаторът. Но първата стъпка направих аз – защото желаех помощ и не се примирявах с мисълта, че цял живот трябва да търпя тази болка.

07След първата сесия

5 километра

След първата сесия, веднага след обяд, отидохме на любимата ми пътека над Панчарево – и извървях 5 километра. Ходех неуморно, сякаш някой ме дърпаше напред. Леко. Без болка. Десният ми крак – онзи, който се вкаменяваше – изобщо не се обади.

Започнах да издържам много повече седнала. Бях спокойна. Сякаш огромен товар от стрес и мъка остана някъде там – в миналото.

08Обучението

„Мога ли да уча това?“

Веднага попитах терапевтката дали мога да го уча. „Да, разбира се. Тук, в България, се учи.“ Записах се за най-скорошния семинар.

Да си призная честно – не знаех дали мога да си позволя две-три години обучение. Децата бяха малки, аз бях без работа и не исках да съм в тежест на семейството си. Затова взех едно вътрешно решение: модул едно и две. После три и четири. Стъпка по стъпка. И поне ще мога сама на себе си да помагам. Никога повече не исках да се моля за помощ с болка и да не я получавам.

Влязох в семинарната зала и се огледах. Хора от всякакви възрасти, професии и истории. Когато започнахме да се представяме, разбрах нещо, което ме развълнува дълбоко:

Останалите бяха терапевти – кинезитерапевти, рехабилитатори, масажисти. И те споделяха нещо, което много добре разбирах: че в работата си нямат дълготраен ефект. Помагат временно. Слушах и си мислех: „Значи не съм сама.“

09Благодарност

Учители и общност

Методиката идва от Австралия – от Том Боуен, който вече не е между нас, но чието дело живее. Изпитвам към него и към неговите последователи едно: благодарност. Защото е създал нещо, което не просто помага. То събира хората. Връща на тялото доверието, че знае пътя.

Имах щастието да уча при Георги Илчев – лектор със световно ниво на познание и практика. Той не просто преподава техника. Предава уважение към тялото, доверие и търпението да изчакаш тялото само да намери своето решение. За мен е чест и привилегия, че той е моят учител.

Боуен не е просто набор от движения. Боуен е философия – на доверие, на търпение и на уважение към тялото.

Днес Боуен терапията е призната професия в България, с програма, одобрена от Министерството на образованието. Обучението в колежа в София включва анатомия, кинезиология, патокинезиология, физиология, психология и още много предмети. Истинско образование. Завърших Боуен ниво Мастър.

С всеки следващ модул бях все по-уверена, че това е моят път. Колегите споделяха своите резултати – истински, различни – и всички се слушахме. Без съревнование. Без его. Нещо, което не бях срещала другаде.

10Първите ми клиенти

Нещо, което остава

Докато се обучавах, практикувах върху роднини и приятели. Неусетно се събраха петнайсет, двайсет души. Идваха, лягаха, оставяха се – и после споделяха. Понякога с учудване, понякога с радост. Не попаднах на тежък случай като моя. Но виждах и чувах резултатите в малките неща:

• „Раменете ми се отпуснаха“
• „Дишам по-спокойно“
• „Днес спах по-добре“
• „Нещо се отпусна“
• „Няма я вече болката в кръста“
• „Спя като бебе“
• „От дете не съм се чувствал така“

Някои от случаите в сайта са точно тези – първите хора, които ми се довериха, когато нямах кабинет, нямах име, нямах нищо освен обучени ръце и вяра. Те не знаят колко много ми дадоха.

Десет години като масажист помагах временно. Вече давах нещо, което остава. И това беше моето.

11Днес

Здрава и в движение

Днес съм здрава. В движение съм. Продължавам да лежа по 30–40 минути на ден – не защото трябва, а защото се превърна в хубав навик. Гръбнакът на всеки човек има нужда от това. Просто ние не му го даваме, докато не ни се наложи.

С всеки клиент отъпквам своя собствен път. Всеки случай, минал през ръцете ми, ме е научил да бъда по-добър Боуен терапевт. Благодаря им. От сърце.